Протести, искания и реалните проблеми

14 дни след протестите срещу високите сметки за ток, монополите и т.н, българските граждани се обявиха п/в политическата система. Последва оставката на Симеон Дянков /министър на финасите/, а след сблъсък между полицията и гражданите, правителството подаде оставка, която НС прие. Протестиращите излязоха с единни искания, като едно от тях е смяна на избирателната система – преминаване към мажоритарна. Познаваме класическите ИС – пропорционални, мажоритарни и смесени най – общо казано. Един от недостатъци на тази система е – вземайки предвид българската ситуация – че тя е насочена или по – скоро подходяща за страни с двуполюсен политически модел и е подходяща повече за страни като САЩ и Великобритания. Но те не винаги предполагат диспропорция, възможно е да се стигне до пропорционално разделение на гласовете, но това по – скоро е изключение, отколкото правило. По тази причина и не е подходящо да се копират модели от други страни, защото ефектите могат да бъдат негативни, ако не се вземе предвид условията при които действа тази система. Мажоритарна система на относително мнозинство води до редуциране броя на партиите и в крайна сметка до произвеждане на двупартиен модел. МС на абсолютно мнозинство довежда до многопартийна система, в която партиите се ориентират полюсно и формират две противостоящи си коалиции.

Плюсове: прости правила, разбираеми за избиратели и кандидати; създава стабилно парламентарно мнозинство, което пък гарантира стабилна изпълнителна власт и дава възможност за търсене на политическа отговорност; води до сближаване на политическите програми; стимулира избирателната активност и т.н.

Недостатъци: не дават възможност за изява на малцинствата; подтиска процеса на възникването на нови партии; може да доведе до „парадокс на гласуването” – една голяма политическа партия може да получи повече гласове от друга и по – малко мандати в зависимост от разпределението на подкрепата в избирателните райони; пропорционалността между броя на гласовете и броя на мандатите е по – скоро случайност, отколкото закономерност, заради голямата загуба на гласове / нарушаване принципа на равното избирателно право, т,е. – гласовете подадени за кандити, които не печелят, те пропадат/.

Преминаването от една ИС към друга обаче не гарантира успех и трябва да се подходи много внимателно. Ние може да черпим опит от другите страни, но трява да знаем, че тук са важни техните специфичните особености, тъй като всяка ИС трява да съответства в най – голяма степен на нивото на развитие на демокрацията. Пример – Япония: ярък пример за целенасочено постигне на поставените политическите цели. Водещите партии са ЛДП и Демократичната. Интересното обаче е, че няма същинско противопоставяне между двете партии / те имат общи политически цели/. Успешното провеждане на реформи води нейното бързо сближаване със страните от Запада, благодарение на съществуващите предпоставки – икономически и политически. Такива не съществуват в България. Страната ни по – скоро се доближава до положението на Италия – корупция, която води до разруха. Провеждането на операция „Чисти ръце” закрепи само временно имиджа на Италия /след скандала, Италия преминава към МИС/. Същото важи и тук – безкрайни опити за борба с корупцията и никакъв положителен ефект, без присъди. Сякаш законите отслабват, съдебната системата е парализирана. Корупцията обхваща всяка сфера, което пък отблъсква чуждестранните инвеститори. Това води до израждане на институциите и цялото общество. Защо споменявам всичко това? Защото проблемите, които се опитваме да разрешим днес са много по – сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Смяната на една система няма да гарантира премахване на корупцията по висшите етажи на властта, нито пък ще разреши икономическите и социални проблеми. Също така, ние трява да знаем, че новата ИС може да започне да работи ефективно едва след провеждането няколко избори /2, 3/. И не на последно място – важна е избирателната активност. В България има ниска избирателна активност, а МИС работи успешно при висока.

Да се върнем отново към протестите и кои са истинските причини за тях: високите сметки и ниските доходи. Средната работна заплата е най – ниската от всички държави в ЕС.

Основните проблеми и най – важни:
◾ниски доходи;
◾растяща безработица особено сред младежите /32%/;
◾закриване на работни места;
◾липса на инвестиции и т.н.

Индексът на тържищните цени се покачва, а доходите са „замразени”. Бизнесът одобрява замразените заплати, тъй като това няма да доведе до съкращения. В същото време 363 хил.работни места са закрити, а реалната безработица е достигнала 18,8% в края на 2012г. /Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара/. Българската икономика е в стагнация. Погледнете следващите статии:

Б. Данев: Какъв ръст на БВП без инвестиции и с 400 хил. загубени работни места?

И все пак, социалната несправедливост изкара хората на улицата и страната ни днес прилича на Гърция, Испания и дори може да бъде сравнена с Арабската пролет. Тази социална несправедливост води до поява на антиутопия. Социалната несправедливост може да прерасне в гражданска война. В протестите се наблюдават елементи на крайни идеи – смяна на цялата политическа система, промяна на Конституцията, забрана на партиите; сваляне на имунитет и т.н. Всичко това е против демократичните принципи. Проблемът е в изгубеното доверие на политиците и инстуциите. Проблемът се състои в това, че над 22% от българите живеят под прага на бедността. 80% от българите живеят в лишения. Проблемът е, че България е на първо място по бедност в ЕС. И не на последно място – разочарованието от Евросъюза, тъй като българите се надяваха, че техният жизнен стандарт ще се подобри, но България остава най – бедната в ЕС. Това са реалните проблеми, които не търпят отлагане.

Що се отнася до изборната система – да, може бъде променена, но са нужни и гаранции, че изборите ще бъдат честни. Заспалата съдебната система трява да докаже, че е в състояние да осигури справедливост и равно правосъдие. Нужни са промени и във фискалната политика. Проблемите са във всички сфери и е нужна политическа воля и отговорност за тяхното разрешаване.