Социологическият детерминизъм, материалистическото разбиране на историята в „метода на Маркс” и техн – Виктор Янков

Така Карл Попър започва критиката си върху марксовите идеи, като определя теоретика за един от „враговете на отвореното общество”, чрез последователно изложените си аргументи Попър подлага на съмнение принципите и догматично- пророческите възгледи на Маркс. Продиктувани от изцяло хуманното недоволство за несправедливост и неравенство идеите на марксизма завиват в грешна посока като се опитват да „узаконят” човешката същност, ценностите, историята, настоящето и по този начин да предрекат бъдещето. Маркс изцяло отрича човека като уникалност и индивидът се превръща в част от групата- в неин продукт, по този начин първоначалната хуманност се превръща в догматизъм, а историческият резултат- диктатура, но не на пролетариата, а на избрани.
Създавайки точни, „неумолими закони” за обществените взаимоотношения и представяйки ги като надстройка на материалната база, Маркс прави заключението, че науката може да предвижда бъдещето. Той достига до „пророчество” като развива теорията за материалистическото разбиране на историята, както казва в началото на „Капиталът”: „Крайната цел на този труд е да разкрие…закона на движението на съвременното общество.”. Така Маркс стига до пълно пълно обезценяване на личността и погубване на свободата.
Марксовата идея, че човешката, психика, потребности, надежди, страхове, очаквания, мотивите и стремежите на индивидите са по- скоро продукт на живота в обществото, а не негови създатели, превръща хората в пластелин в ръцете на времето в което живеят. Това води до заключението, че структурата на нашия социален живот не е наш продукт. Следователно институциите, технологичния напредък не са резултат от човешките стремежи и потребности. Което може би е най- голямото противоречие в материализма на Маркс, защото според него всички тези човешки ценности са надстройка, продукт на базата. След като е отрекъл индивидуалната уникалност на човешката психика, Маркс прилага материализма и в отношението между хората. Икономическото гледище за историята е най- очакваното, логично решение на проблема, който той поставя като главен – класовото неравенство. От самото начало Маркс търси икономическо обяснение на недоволството си от разделението богат- беден. Като разделя хората на „кастов” принцип той загърбва фактори като ценност, религия и морал за сметка на фактора собственост. Преодоляването на буржоазната икономическа експлоатация може да стане само по радикален път, цялостна промяна на света- революция. За да се постигне революцията тя трябва да се предрече, за да повярват хората трябва да се обясни цялата история на света- „ Историята на класовата борба е история на света”. За разлика от повечето пророци Маркс не търси решението в религията, а в точните аксиоми на миналото, в законите на историята се крие бъдещето. На материалистическия проблем Маркс дава материалистическо решение – класовата експлоатация ще се премахне по радикален път, революция, която е „законово” предречена.
Това е следващата грешна посока, по която тръгва теоретикът, според Едуард Бернщайн, защото не радикалната промяна ще освободи пролетариите от „техните окови”, а политическата им интеграция. Класово сътрудничество, а не класова борба. Тази престава на Маркс отново се опира на крайния му историцизъм, но теорията за класите „трябва да се смята за опасно голямо опростяване”, защото това може да доведе до заблуждение, че всички политически недоразумения произтичат от взаимоотношенията експлоататор- експлоатиран. Един от примерите за борба дори в самата управляваща класа е сблъсъкът между императорите и папите в средновековието. Дори да признаем разделението на класи като значим проблем то пътят за негото решение трябва да бъде не революционния, а реформаторския, за да бъдат избегнати всички форми на ексцесий и насилие в едно общество.
Закономерностите в обществото, социалният детерминизъм, водят до загуба на свободата, когато науката е средство за решаване на политически или етически проблеми, човешките решения са безсмислени, защото те вече са определени от историята. Човешката свобода е равенството пред закона, а не липсата на собственост. марксизмът е метод- трябва да с е критикува като такъв и да се прецени чрез методологически критерий, тоест трябва да се разбере дали рационалният подход на Маркс е довел до практическа реализация. Това може би първи и най- бързо разбира Ленин: „Не познавам социалист, който да се е занимавал с тези проблеми…По тези въпроси не е писано нито в болшевишките, нито в меншевишките учебници.” След няколко години Ленин извършва икономически реформи за временно връщане към частната инициатива, така наречената НЕП(нова икономическа инициатива) и както сам казва: „ в творбите на Маркс едва ли може да се намери и дума за икономиката на социализма – от всеки според възможностите на всеки според потребностите”
Марксизмът е изцяло подвластен на изключително непрактичните и утопични „закони на историята”, той се опитва да промени обществото, чрез научни методи, което е невъзможно. Човекът и групите от хора са изцяло подвижна и непредсказуема материя, техните желания, предразсъдъци, мотиви са постоянно лавиращи. Нито историята, нито „гадателите” могат да кажат техните бъдещи решения.
„Вместо да заставаме в позата на пророци, трябва да станем творци на собствената си съдба. Трябва да се научим да вършим всичко толкова добре, колкото можем, и да търсим грешките си. И когато изоставим идеята, че историята на политическата власт ще е наш съдник, когато престанем да с е тревожим дали историята ще ни оправдае, тогава един ден може би ще успеем да поставим властта под контрол. По такъв начин на свой ред можем дори да оправдаем историята. Тя твърде много се нуждае от това”

Използвана литература: Карл Попър „Отвореното общество и неговите врагове” том 2

Разделението на труда, причините за него и последствията според Адам Смит

Адам Смит е роден през 1723г. и умира през 1790г. Той е един от създателите на английската класическа политикономия. След завършването на образованието си и завръщането му в Шотландия преподава последователно като професор по логика и философия в университета в Глазгоу. След 1778г. до края на живота си е специален помощник към митниците в Единбърг. Издава книгите “Теория на нравствените чувства” и “Изследване на природата и причините на богатствата на народите”. Основната икономическа теория на Адам Смит е положението на “естествения ред”, т.е. “нормалния” обществен строй съответстващ на човешката природа и подчиняващ се на обективните икономически закони. Разработва и теорията за стойността и поземлената рента и пръв доказва, че буржоазното общество се дели на три групи – работници, капиталисти и земевладелци, още разкрива и същността на капитала и получаването му. Идеите на икономическата теория на Смит по-късно са доразвити от Дейвид Рикардо.

В първите няколко глави на своята книга “Изследване на природата и причините на богатствата на народите” Адам Смит се спира подробно върху разделението на труда и всичко свързано с него. Като основна отправна точка и предположение той посочва факта, че увеличението на производителната сила на труда и по-голямото умение, сръчност и съобразителност, с които той се направлява или прилага, са вероятно резултата именно от разделението на труда. От тук по обратният път Смит започва да разсъждава, като привежда множество интересни примери от производствения живот на Англия и други страни, такива каквито са били в неговото време. Разсъжденията му започват от настоящия за него момент и това до което е довело разделението на труда, като се насочват към търсенето на причините за това разделение и факторите от които зависи то.
Първият пример който посочва Адам Смит описва производствения процес в манифактура за топлийки. В нея операциите са разделени и всеки работник извършва точно определена дейност за която е учил и в която се е специализирал. Авторът сравнява тази ситуация с тази при която всеки един от тях би произвеждал топлийки самостоятелно и би извършвал всички тези дейности сам. Чрез това сравнение и съответните цифрови изражения на количеството произведена продукция Смит доказва, че разделението на труда, доколкото може да бъде въведено, води във всеки занаят до пропорционално увеличение на производителната сила на труда. Това е най-очевидното последствие от разделението на труда. Според него обособяването на различните професии и занаяти би могло да бъде резултат от това предимство. Това обособяване се изразява в по-голяма степен в развитите страни. Адам Смит посочва, че това, което в примитивно състояние на обществото е дело на един, то в развитото общество е дело на няколко души. Той обръща внимание и на една друга особеност на разделението на труда – то не се развива в еднаква степен в различните отрасли. Разликата е най-очевидна между земеделието и промишлеността. Докато в промишлеността дадена професия позволява специализиране и извършване на определената дейност целогодишно и често до животно, то при земеделието това е невъзможно, т.к. там отделните дейности се обуславят от различните годишни времена. Тяхната смяна не позволява на един работник да е зает, на пример, целогодишно само с оран или жътва. Поради всичко това разликите в развитието на отделните страни са предимно в сферата на промишлеността. Тези в земеделието не са толкова ясно изразени, но от своя страна те също се дължат на средствата с които се обработва земята, като машини например, т.е. дължат се отново на разликите в промишлеността.
По-нататък Адам Смит посочва три различни обстоятелства на които, според него, се дължи увеличението на количеството извършвана работа в следствие на разделението на труда. Повишава се сръчността на всеки отделен работник, икономисва се време и се изобретяват голям брой машини, които улесняват и съкращават труда. Повишената сръчност увеличава количеството работа което работникът може да свърши, а тя, сръчността, благодарение на факта, че разделението на труда води до максимално опростяване на извършваната дейност, лесно може да бъде постигната. От своя страна фактът, че работника не смяна своята дейност, спестява времето което привикването или физическото преместване към една нова дейност би му отнело. В този момент Смит засяга по много интересен начин една характерна черта на работника, който често сменя работата си, а именно, че той не е много усърден и енергичен относно новата работа и това го прави муден. Това от своя страна не може да не намалява производителността. Колкото до въвеждането на машините, според Адам Смит, тяхното полезно действие е безспорно. Тук интересен е факта, че когато трудът на даден работник е строго специализиран на него не му се налага да мисли за никаква друга дейност която би трябвало да извършва. Това насочва вниманието му към стремеж за опростяване на труда му, което често е водило до изобретяване на подходяща машина или просто усъвършенстване на вече съществуваща. Още по-голям е ефекта когато машиностроенето се обосява като отделен отрасъл. В крайна сметка Смит стига до извода, че голямото увеличение на производствата във всички различни занаяти в резултат на разделението на труда води, в едно добре управлявано общество до всеобщо изобилие, дори и за най-нисшите слоеве на обществото. Във връзка с това в края на първата глава на книгата си Адам Смит се опитва да отвори очите на читателя за един по-икономически поглед към света. Свят в който палтото не е просто палто, а нещо включващо труда на огромно множество от хора всеки от който е вложил част от своите способности в него. Без този процес авторът посочва, че и на най-бедния обитател на една цивилизована страна не биха се осигурили простите, според неговата представа, удобства с които той е свикнал да разполага, а които всъщност често са повече от това с което разполага един владетел на африканско племе. Всички тези факти посочени до тук, представляват последствията от разделението на труда, които Смит забелязва анализирайки своето време, но те са съвсем същите и днес. Разбира се прави впечатление, че те имат изцяло положителен характер, но дали наистина е така? При засилената индустриализация човекът бива превърнат в част от машина, изпълняваща еднообразна дейност и доведена на границата на своите възможности. Всички сме виждали и филма на Чарли Чаплин “Модерни Времена”. И все пак, като цяло, от икономическа гледна точка не може да се отрече положителното влияние на разделението на труда.
Следвайки своите разсъждения, във втората глава на книгата си Адам Смит започва да търси причините довели до разделението на труда. Той посочва, че макар на пръв поглед да изглежда нормално това разделение да е предизвикано от човешка мъдрост, поради факта, че то носи толкова много изгоди, като общото изобилие, това не е така. По естествено е, разбира се, то да се е развило постепенно. Според Смит то е следствие на определена черта на човешката природа – склонността да се разменя, заменя или обменя един предмет за друг. В обществото човек непрекъснато се нуждае от съдействието и сътрудничеството на множество хора, но то не може да се постигне само чрез тяхното благоволение. Единственият начин е да ги убеждава, че това, което той иска е угодно и полезно и на тях. Тъкмо така се стига и до размяната, при която, както казва Смит, се обръщаме не към благоволението на другия, а към неговото ревниво отношение към собствените му интереси. От размяната крачката към разделението на труда не е особено сложна. Авторът отново посочва един от своите интересни примери. Когато даден човек в едно ловджийско племе осъзнае, че работейки като дърводелец и разменяйки продукцията си за улов, може да получава достатъчно дивеч, за да задоволи нуждите си и то повече, и вероятно за него самия по-лесно, отколкото ако сам ходи на лов, то той е склонен да посвети всичкото си време на заниманието с дърводелство. По същият начин биха се обособили и други занаяти. Но ако съплеменниците му нямаха желание да разменят с него своя улов, то ефектът не би бил същият. Или както посочва и Смит, без склонността към замяна, обмяна и размяна, присъща на човешката природа, всеки човек би бил принуден сам да си набавя всеки предмет от първа необходимост от който се нуждае, а какво остава тогава за жизнените удобства. Но какво кара едни хора да се занимават с една дейност, а други с друга? Според Адам Смит, различията между отделните личности не се дължат толкова на природата, колкото на навика, обичая и възпитанието. Когато хората се раждат, всички, в общи линии, си приличаме физически и е трудно да се предположи, кой какви способности ще развие. Разликите според Смит се развиват по-късно в живота на човек. Според мен разбира се, по този въпрос може да се спори, т.к. по времето когато той е правил своите разсъждения не се е знаело нищо за генетичното унаследяване на различни заложби. Естествено това също е доста спорен въпрос. Основното тук е изводът до който Адам Смит е стигнал, че при хората, за разлика от животните, различните заложби се допълват така, че да носят взаимна изгода на всички, посредством склонността към размяна. Всичко казано до тук по този повод показва, че именно тя стои във основата на разделението на труда, а възникването на взаимната изгода и по-високата производителност са само нейни следствия.
Изяснил до какво води и защо се е появило разделението на труда, Смит се заема да определи и факторите от които зависи то като процес. Никой не би сe посветил изцяло на едно занятие, ако не би имал възможността да реализира напълно онази част от продукта, която надвишава собственото му потребление, с други думи, когато пазарът не е достатъчно голям. Щом като размерите на пазара са ограничени, това означава, че възможността за размяна е ограничена, а това би ограничило и разделението на труда, т.к. именно възможностите за размяна води до него. За да покаже това нагледно, Смит отново дава примери. Посочва, че в рядко населените райони семействата често произвеждат сами онова, което в други условия биха поръчали при някой дърводелец или ковач. Според него, чрез водния транспорт се открива по-голям пазар за всеки вид труд, отколкото ако продукцията му се транспортира по суша. Поради тази причина всеки труд започва да се подразделя най-бързо първо в крайморските райони и бреговете на реките, като едва по-късно това разделение се пренася и вътрешността на страната. Водният транспорт има множество предимства, от по-малкият брой хора които управляват един кораб в сравнение с един керван, до по-голямата товароносимост. Всичко това прави превоза по-море значително по-изгоден. Поради тази причина е нормално първите усъвършенствания на занаятите и промишлеността да бъдат направени там където съществува възможност за развитие на водния транспорт, който открива възможността за търговия с целия свят. Смит посочва, че такива условия в миналото е предлагало Средиземно море, като едно вътрешно море, което е спомогнало за развитието на прохождащото търговско мореплаване на древните финикийци и картагенци. Разбира се речното мореплаване също допринася за развитието на търговията в древността. Нека не забравяме, че първите цивилизации са възникнали именно около големи реки, които се били използвани както за създаване на напоителни мрежи, така и като плавателни реки във връзка с транспорта и търговията. Така с изброеното до тук, Смит успява да определи няколко основни фактора засягащи разделението на труда. Първият е гъстотата на населението, а вторият е възможността за лесно транспортиране на стоките, като най-благоприятен за целта се оказва водният транспорт. Интересното в случая е, че днес факторът касаещ транспорта има съвсем същото значение, единствената разлика е, че вместо финикийските ветроходни корабчета кръстосващи средиземноморието имаме гигантски контейнеровози кръстосващи целият свят с хиляди тонове товар. И днес в превоза на огромни товари първенството държи морският транспорт. Това е безспорно. Но всъщност що се отнася до разделението на труда, тези два фактора – гъстотата на населението и възможността за транспортиране, са част от по-общото, а именно – факторът големина на пазара. Колкото до днешната ситуация във връзка с него, то днес вече съществува понятие като глобален пазар. В този смисъл, благодарение на световния стокообмен, възможностите свързани с реализирането на произведената продукция са неограничени. Това от своя страна в право пропорционална връзка засилва процеса на разделение на труда и все по-силно изразяващата се специализация в различни сфери на производството. От тук следвайки логиката на Смит можем да кажем, че това би довело до по-доброто задоволяване не само на жизнено важните нужди на всички ни, но и на желанието ни да живеем все по-добре и по-добре.
В крайна сметка може да се каже, че в първите три глави на своята книга “Изследване на природата и причините на богатствата на народите”, Адам Смит е успял да долови основните моменти засягащи разделението на труда, като за целта е надникнал достатъчно ясно в миналото, толкова, колкото ясно е виждал и своето настояще. И макар, че лично аз смятам, че не всичките му виждания за някои от нещата са съвместими с днешните разбирания, безспорен е факта, че по-голямата част от неговите идеи, по-точно тези в сферата на икономиката, отговарят с пълна сила на нашето съвремие и настоящата икономическа действителност.