Социологическият детерминизъм, материалистическото разбиране на историята в „метода на Маркс” и техн – Виктор Янков

Така Карл Попър започва критиката си върху марксовите идеи, като определя теоретика за един от „враговете на отвореното общество”, чрез последователно изложените си аргументи Попър подлага на съмнение принципите и догматично- пророческите възгледи на Маркс. Продиктувани от изцяло хуманното недоволство за несправедливост и неравенство идеите на марксизма завиват в грешна посока като се опитват да „узаконят” човешката същност, ценностите, историята, настоящето и по този начин да предрекат бъдещето. Маркс изцяло отрича човека като уникалност и индивидът се превръща в част от групата- в неин продукт, по този начин първоначалната хуманност се превръща в догматизъм, а историческият резултат- диктатура, но не на пролетариата, а на избрани.
Създавайки точни, „неумолими закони” за обществените взаимоотношения и представяйки ги като надстройка на материалната база, Маркс прави заключението, че науката може да предвижда бъдещето. Той достига до „пророчество” като развива теорията за материалистическото разбиране на историята, както казва в началото на „Капиталът”: „Крайната цел на този труд е да разкрие…закона на движението на съвременното общество.”. Така Маркс стига до пълно пълно обезценяване на личността и погубване на свободата.
Марксовата идея, че човешката, психика, потребности, надежди, страхове, очаквания, мотивите и стремежите на индивидите са по- скоро продукт на живота в обществото, а не негови създатели, превръща хората в пластелин в ръцете на времето в което живеят. Това води до заключението, че структурата на нашия социален живот не е наш продукт. Следователно институциите, технологичния напредък не са резултат от човешките стремежи и потребности. Което може би е най- голямото противоречие в материализма на Маркс, защото според него всички тези човешки ценности са надстройка, продукт на базата. След като е отрекъл индивидуалната уникалност на човешката психика, Маркс прилага материализма и в отношението между хората. Икономическото гледище за историята е най- очакваното, логично решение на проблема, който той поставя като главен – класовото неравенство. От самото начало Маркс търси икономическо обяснение на недоволството си от разделението богат- беден. Като разделя хората на „кастов” принцип той загърбва фактори като ценност, религия и морал за сметка на фактора собственост. Преодоляването на буржоазната икономическа експлоатация може да стане само по радикален път, цялостна промяна на света- революция. За да се постигне революцията тя трябва да се предрече, за да повярват хората трябва да се обясни цялата история на света- „ Историята на класовата борба е история на света”. За разлика от повечето пророци Маркс не търси решението в религията, а в точните аксиоми на миналото, в законите на историята се крие бъдещето. На материалистическия проблем Маркс дава материалистическо решение – класовата експлоатация ще се премахне по радикален път, революция, която е „законово” предречена.
Това е следващата грешна посока, по която тръгва теоретикът, според Едуард Бернщайн, защото не радикалната промяна ще освободи пролетариите от „техните окови”, а политическата им интеграция. Класово сътрудничество, а не класова борба. Тази престава на Маркс отново се опира на крайния му историцизъм, но теорията за класите „трябва да се смята за опасно голямо опростяване”, защото това може да доведе до заблуждение, че всички политически недоразумения произтичат от взаимоотношенията експлоататор- експлоатиран. Един от примерите за борба дори в самата управляваща класа е сблъсъкът между императорите и папите в средновековието. Дори да признаем разделението на класи като значим проблем то пътят за негото решение трябва да бъде не революционния, а реформаторския, за да бъдат избегнати всички форми на ексцесий и насилие в едно общество.
Закономерностите в обществото, социалният детерминизъм, водят до загуба на свободата, когато науката е средство за решаване на политически или етически проблеми, човешките решения са безсмислени, защото те вече са определени от историята. Човешката свобода е равенството пред закона, а не липсата на собственост. марксизмът е метод- трябва да с е критикува като такъв и да се прецени чрез методологически критерий, тоест трябва да се разбере дали рационалният подход на Маркс е довел до практическа реализация. Това може би първи и най- бързо разбира Ленин: „Не познавам социалист, който да се е занимавал с тези проблеми…По тези въпроси не е писано нито в болшевишките, нито в меншевишките учебници.” След няколко години Ленин извършва икономически реформи за временно връщане към частната инициатива, така наречената НЕП(нова икономическа инициатива) и както сам казва: „ в творбите на Маркс едва ли може да се намери и дума за икономиката на социализма – от всеки според възможностите на всеки според потребностите”
Марксизмът е изцяло подвластен на изключително непрактичните и утопични „закони на историята”, той се опитва да промени обществото, чрез научни методи, което е невъзможно. Човекът и групите от хора са изцяло подвижна и непредсказуема материя, техните желания, предразсъдъци, мотиви са постоянно лавиращи. Нито историята, нито „гадателите” могат да кажат техните бъдещи решения.
„Вместо да заставаме в позата на пророци, трябва да станем творци на собствената си съдба. Трябва да се научим да вършим всичко толкова добре, колкото можем, и да търсим грешките си. И когато изоставим идеята, че историята на политическата власт ще е наш съдник, когато престанем да с е тревожим дали историята ще ни оправдае, тогава един ден може би ще успеем да поставим властта под контрол. По такъв начин на свой ред можем дори да оправдаем историята. Тя твърде много се нуждае от това”

Използвана литература: Карл Попър „Отвореното общество и неговите врагове” том 2