Мисията на Рудолф Хес в Англия

Вечерта на 10 Май 1941 г. над Шотландия се развива едно от най-странните и загадъчни събития на ВСВ. Рудолф Хес, първи заместник на Хитлер се оказва в самостоятелно пилотиран сомолет Messerschmitt Bf 110. Той е излетял от летището в Аугсбург в 17:45, прелетял е над Северно Море и е стигнал Шотландското небе. Хес обаче, не успял да намери пистата на която трябвало да кацне и поради тази причина когато самолетът му останал без гориво той скочил с парашут. Презимил се във ферма в Eaglesham, Шотландия в 23.30. Когато бил заловен от местен орач, Дейвид МакЛеан веднага пожелал да види Дюкът на Хамилтън, чиято резиденция в Замъкът Дънгавел имала малка самолетна писта. Хес прелетял над океана и вражеското небе, за да се срещне с този човек, т.к. го считал за водача на мирното течение в Англия.

Дълги години се е считало, че Хес е бил самостоятелен в действията си. Действал е сам като посланик на мира, за да може да осигури тила на Хитлер при започването на военните действия срещу СССР. Само че Хес оставил съобщение за Хитлер преди да замине гласящо: “И ако мой фюрей това начинание завърши с неуспех, просто кажете, че съм бил полудял.” Официалното комюнике от Берлин, след залавянето на Хес посочва, че той е страдал от влошаващо се психично заболяване, което е принудило Хитлер да му забрани да лети. Като военнопленник в лагер Зед и по-късно като военнопрестъпник в Затвора Спандау, Хес се държи странно бълнува на сън и крещи, че е бил отровен. Прави и няколко опита за самоубийство. Поради тази причина официалната версия на Берлин не буди съмнения.

Въпреки това Сталин и Рузвелт имат совите предположения, че Хес е напълно здравомислещ и, че Британските тайни служби стоят зад неговите страдания. Когато през октомври 1944 г. Сталин поздравява Чърчил за успешната мисия на Британските служби да “привлекат” Хес, Чърчил отново твърди, че той е луд миротворец който е влюбен в Хитлер. На това Сталин отговаря на шега, че явно има много неща за които неговите тайни служби не го уведомяват. А когато Рузвелт получава писмо от Чърчил по въпроса, казва на своите съветници:”Чудя се, какво ли наистина се крие зад тази история?”.

На 11 май 1941г., т.е. на следващият ден след полета, Хитлер е буден в 07:30 и получава писмото лично от адютанта на Хес. Това е показателно, че го е очаквал, т.к. обикновено е оставал в леглото до късно. Никой никога не го буди, до такава степен, че когато в денят Д десантът в Нормандия започва никой не посмява да му го съобщи именно, за да не събуди. Освен това когато Хес е разпитван от Лорд Симън, той признава, че Хитлер е бил напълно наясно с мисията му. Има и други факти сочещи, че не може Хес да е действал сам. Поради неголемият радиус на действие който е имал самолетът му Хес със сигурносте трябвало да се приземи за зареждане в Северна Германия. Това означава, че кацането, горивото и обслужването са били осигурени от Луфтвафе. Интересен е и факта, че Хитлер не наказва никой от наистина помагалите на Хес, а само астролозите му, които му били промили мозъка. Появяват се и данни, че Хес дори е летял с ескорт – Рейхард Хайдрих. Те са посочени от личният Биограф на Хайдрих, Едуард Галик, който твърди, че в тази нощ Хайдрих е летял на Messerschmitt 109 от Франция към Великобритания. По-това време Хайдрих е ръководил организирането на СС полицията, която е трябвало да поеме управлението в окупиран СССР и да съдейства за ликвидирането на евреите и болшевиките.

Вече е очевидно, че Хес съвсем не е действал само по своя воля, нито пък напълно самостоятелно. Къде тогава е отивал и каква всъщност е била мисията му? Въпреки, че се е считало, че той е отивал към замъкът на дюка и неговата писта, фактът, че е скочил с парашут толокова близо до самия замък и, че самолетът който е пилотирал не е можел да се приземи на тази писта без да се разбие в дърветата показва, че вероятно истинската цел на полета е била съвсем друга, а това са били аварийни действия. Най-вероятната и най-близка цел е била пистата на Кралските Военновъздушни Сили – Аклингтън. Каква обаче е била мисията? Очевидно е, че Хес трябва да е имал връзки с британската аристокрация и дори кралското семейство. През есента на 1937, Дукът на Уиндзор, абдикиралият крал на Англия – Едуард 8 и съпругата му – г-жа Уалес Симпсън, се срещат с Рудолф Хес. Той ги е поканил на вечеря, като завършек на дълъг ден през който те са се запознали с Хитлер, среща запечатана и на фотоси. Британските служби вече са попречили на Дукът да стане крал на Англия, като са използвали съпругата му за претекст. Причината е, че не са могли да допуснат нацистки симпатизант на трона на Британската Империя. Дукът обаче е под наблюдения още от 1936 г. когато са установени отношенията му с нискостоящи официални лица на нацисткия режим. Хес се среща с Дукът и на 28 юли 1940 г. в Лисабон. Срещата била тайна и много кратка. Счита се, че това което Хес е искал е било Англия да потвърди, че няма да нападне Германия, ако втората започне действия срещу СССР. Тази среща между Хес и брата на краля е трябвало да подсигури мира. Тя е прелюдия към това за което Хес ще лети чак до Шотландия. Англия и Германия официално отричат подобна среща да се е състояла. Тя обаче е организирана главно от нацисткото разузнаване. Дукът е напълно обеден, че Британия трябва да се опита да избегне войната. Той вижда Германия като спирачка за комунизма. Очевидно на Хес е било предадено, че ще се срещне с Крал Джордж 6 в Лутон Ху вечерта на 27-28 май 1941г. Точно тази е била и целта на полетът му до Шотландия.

Интересно е, че точно на тази дата, вечерта над Лутон Ху се приземяват с парашути двама специални убийци изпратени от Германия, за да убият Хес, ако той все пак се яви на срещата, за да се запази отрицанието на Хитлер. Там обаче среща няма, а ги очаква военен отряд, който ги разстрелва. Защо обаче точно Лутон Ху? Защото там е домът на семейство Вернер. Те са близки приятели на Краля и Кралицата. Дори настоящата Кралица на Великобритания прекарва меденият си месец в този дом. Най-вероятно в този дом Хес е трябвало да се срещне с Краля и Кралицата и останалите членове на фракцията желаеща мир с Германия, а именно: братът на краля, т.е. Дукът на Хамилтън, Лорд Брокет, Буклеч и Бедфорд.

Когато Чърчил научава за пристигането на Хес, той не взема незабавни мерки, по-скоро изчаква да стане сигурно, че това е той. Веднага след това обаче, премиерът се оказва в твърде особена и опасна за страната, него и монархическото семейство ситуация. Поради тази причина дава старт на изключителна операция по прикриването на всякаква информация по връзките на Хес с кралското семейство и аристокрацията. Информацията се затваря и в архивите на Дукът на Хамилтън, които веднага след случая са засекретени за 100 години, т.е. и до днес. Британската аристокрация не желае да признае, че голяма част от нея са били пацифиста, а някои и открити нацисти и поддръжници на Третият Райх.

Последната мистерия около Хес е вероятно тази за смъртта му. Съден на процесът в Нюренберг, той е осъден на доживотен затвор. През 1987 г. се самоубива. Поне това е официалната версия. Войници от охраната са твърдели, че са забелязали двама непознати в американски униформи в денят на смъртта му, които не са се появявали преди и след това. Предполага се обаче, че това са били убийци изпратени от MI5. Каквато и да е истината, Хес вече е мъртъв.

Животът му обаче повдига твърде много въпроси. Очевидно е, че той не е типичният кандидат за нобелова награда за мир, поради житейските му виждания. Той изповядва теорията за “жизненото пространство”, необходимо на арийската раса и би се погрижил за унищожението на болшевики, славяни, евреи и всичко друго което и пречи. Очевидно е, че британските тайни служби не са тези които са поканили Хес и са планирали срещите му, а са само тези които по-късно са прикрили истината. Отговорността от Британска страна трябва да падне изцяло върху аристокрацията, която явно е виждала в режимът на Хитлер някакво спасение за все по-слабите си позиции в управлението на страната.

Летяща Крепост

През 1943 г., армията на САЩ издава технически данни за многодвигателен бомбардировач от какъвто се нуждае. От Боинг интерпретират това като бомбардировач с четири мотора и създават като цяло тежък, но бърз, високолетящ и с голям обхват самолет, който се оказва незаменим при стратегическите въздушни боеве над Германия.

Боинг започват работа върху Модел 299 през юни 1934 г., като само година по-късно първият прототип излита. Невероятно, но въпреки, че поставя рекорд за скоростно прелитане от завода до Райгхт Фиелд, Охайо прототипът се разбива при оценъчният полет. Инцидентът обаче се преписва на човешка грешка, а не на техническите характеристики на самолета. Военните поръчват изработката на тринадесет единици, които те да изпитат на служба.

През 30-те военните лидери на САЩ дискутират оживено бомбардировъчна доктрина. Сред най-популярните възгледи са тези на Били Мичъл и неговите бомбени адвокати. За тях Б-17 е изпратен от бога, вече произведено въплъщение на нещо което те наричат “Летяща Крепост”. По-късно самолетът си извоюва това прозвище и по-други причини. Доктрината която е приета предвижда огромни формации Летящи Крепости, които да извършват далечни мисии и да се защитават от вражески летателни средства със собствения си масиран огън. Всякаква употреба на ескортиращи изтребители се е считала от бомбените адвокати за ненужна. Според тях тя само би подчертала, че Летящите Крепости всъщност не са недосегаеми. За да отговори на изискванията на тази доктрина Б-17 се модифицира през годините като в късните версии всеки самолет носи по шест картечници: купол отгоре, купол отдолу, една в носовата, една в най-задната част и две от всяка страна на корпуса. Така се образува един своеобразен защитен периметър около всяка Летяща Крепост, като тези периметри се сливат по време на полет във формация. Сомелетът получава и допълнителни подобрения под формата на бронировка. Стандартният екипаж на една крепост се състои от 10 души: пилот, копилот, бомбардир, навигатор, бордови инженер, радио оператор, опашен картечар, коремен картечар и двама странични картечари. Навигаторът и бомбардирът използват носовата картечница.

Като начало Б-17 са разположени в пасифика, за да защитават бреговете и военните бази на САЩ от евентуална Японска агресия. Но в историята Летящата Крепост остава с боевете над Европа. Самата история на Б-17 в Европа е историята на самата въздушна война над Европа. Стратегическите решения, дебатите дали да се наблегне на дневни прецизни бомбардировки или на нощни, нападенията над петролните заводи, авиозаводите и помрачителните загуби могат да запълнят цели томове. Аз обаче само на кратко ще разкажа за ролята на Б-17 в международните отношения от това време.

8-ма Въздушна Сила е организирана в Англия още през 1942 г. Мисията и е да унищожи способността на Германия да води война, чрез дневни прецизни бомбардировки. Масови формации от Летящи Крепости трябва да навлязат над окупирана Европа и да унищожат германската военна машина, като разчитат на скоростта на бомбардировача, височината и на собствената си огнева мощ за защита. Идеите на Били Мичъл е трябвало най-накрая да се докажат.

Първият Б-17Е пристига в Англия на 1 юли 1942 г. Шест седмици по-късно, 17 август, осемнадесет крепости правят първият си рейд над Нацистка Европа, срещу жп хранилища в Ройен. Генерал Ира Ейкър, командирът на 8-ма Въздушна Сила лети лично в тази мисия, в прословутия и до днес бомбардировач Янки Дудъл. През този ден Луфтвафе не се появяват. През следващите няколко месеца съпротивата също е слаба. Повече Б-17 са изпратени в Северна Африка, а 8-ма Въздушна Сила се заема със заводите и доковете за подводници в Северна Европа. Скоро обаче, Луфтвафе започва да изгражда своя тактика срещу Летящите Крепости, най-често фронтална атака срещу самолета, която остава ефективна дори и след добавянето на картечницата в носа. Не са редки случаите и на фанатични физически сблъсъци между противниците, когато пилотите на Луфтвафе разбиват своите самолети в крепостите. Повратната точка е нападението на 17 април 43 г. над фабриките за сомолетостроене Фоке-Вулф в Бремен от 115 крепости. Там Луфтвафе се сражават така, както орел би бранил гнездото си. Свалени са 16 крепости. Статистиката става и по-лоша:

1. 6 септември – 400 Б-17 атакуват фабрики в Щутгард, 45 свалени

2. 14 октомври – 299 атакуват Швайфурт, свалени са 60

3. 11 януари 44 г. – 600 атакуват авиостроителната промишленост, само 238 достигат Германия, а и от тях са свалени 60

Става очевидно, че доктрината на Били Мичъл излиза твърде скъпо на съюзниците. Налага се промяна в тактиката. През това време германският министър на въоръжението Алберт Шпеер мобилизира Германия и разпръсква производствата така, че да не са прекалено струпани в един географски район. Според негови изказвания след войната, съюзническите бомбардировки са щяли да имат по-голям ефект, ако са били съсредоточени само върху една промишленост. Реално обаче, бомбените рейдове твърде често сменят целите си: петролни рафинерии, военни заводи, гари, т.к. в командването има разногласия за това кака да се отслаби германската военна машина. Въпреки това съюзниците променят вече очевидно неефективната доктрина за бомбардировките. На военната сцена на ВСВ се е появило ново оръжие и то се нарича P-51 Мустанг. Новият американски изтребител, който се оказва и най-добрият в небето над Европа и света изобщо, с изкл. на единственият реактивен германски изтребител, който обаче се произвежда в твърде незначителни бройки и твърде късно, за да повлияе на бойните действия.

През третата седмица на февруари 44 г. – “Голяма Седмица”, 8-ма Въздушна Сила извършва масови рейдове срещу немската самолетостроителна индустрия в Лайпциг, Аугсбург, Регенсбург, Швейнфурт, Штутгард и др. Започвайки от 20 февувруари над 1000 крепости са изпратени над Германия, за да съсипят Луфтвафе. Този път те са ескортирани от P-51 Мустанг. Загубите на Американците са тежки – 244 бомбардировача и 33 изтребителя, но от тази атака Луфтвафе никога вече не се съвзема. Загубите и във въздуха са толкова големи, колкото са и разрушенията на заводите. Следващият месец Мустангите получават специални допълнителни бакове за гориво под крилете и ескортират Крепостите чак до Берлин. Самият Гьоринг казва, че когато видял летящите крепости над града, заедно с техният ескорт, разбрал, че Германия е изгубила войната.

В крайна сметка ролята на Б-17 във ВСВ е очевидна. Това е самолетът осигурил въздушното превъзходство в небето над Европа, като така е позволил по-натътъчното провеждане на бойните действия да се развие в значително по-добри условия за съюзническите войски, получили постоянна въздушна подкрепа, за разлика от тези на Нацистка Германия. Едва ли може да се каже, че Б-17 е оръжието спечелило война, както твърдят най-големите му фенове, но определено е едно от оръжията изиграло основна роля за разгрома на Нацистка Германия.