Гай Юлий Цезар

Цезар е една от най-известните личности от древността. Той е прословут римски общественик, политик, пълководец и дори писател. Произхожда от патрицианският род на Юлите. По времето на управлението на Сула е принуден да емигрира в Мала Азия. През 78 пр. Христа, след смъртта му, се завръща в Рим и се включва в политическите борби. Една от целите му от този период е да се възстановят политическите правата на народните трибуни, които са били силно ограничени от Сула. По това време заема поста Военен Трибун. Цезар проявява своите таланти на държавник през две годишният период, който прекарва като наместник в Испания. Там се разкриват и неговия талант на пълководец.

През 60 година пр. Хр. Цезар се съюзява с Помпей и Крас, това е т.н. първи триумвират. Целта на Цезар е да закрепи политическото си положение и да подсигури избирането си за консул. Това става на следващата година – 59 пр. Хр. Като такъв прокарва редица закони за укрепването на държавата и решаването на социалните проблеми. След края на мандата му като консул, Цезар получава назначения като наместник първо в Цезалийска, а след това и в Нарбонска галия. Тук Цезар се прочува със своите Галски походи (58-51г. пр. Хр.), като през това време завладява Залпийска галия и постига, през 52 пр. Хр., прочутата си победа над галския вожд Версенжеторикс при Аварикум. През 55-54 пр. Хр. цезаровите легиони стъпват и в Британия. Интересна е стратегията която той използва при покоряването на малките галски държавици, т.н. разделяй и владей. Римлянинът често играе ролята на арбитър между отделни враждуващи вождове, като в крайна сметка цяла галия се оказва под негов контрол.

След като през 53 пр. Хр. Краз умира триумвирата се разпада. Отношенията между Цезар и Помпей се влошават. Вторият е привърженик на републиканците, а Цезар е привърженик на техните противници. Помпей и съюзниците му търпят множество поражения от армиите на Цезар – при Елерда, Фарсал, Тапс и Мунда. Тази гражданска война в която победител се оказва именно Цезар, дава началото и на един интересен момент от живота и политическата му кариера. Гражданската война между него и Помпей е превърнала Египет в конфликтна територия. Младият Птолемей убива Помпей, своя опекун, и се подчинява на Юлий Цезар. Египет е разтърсван от стълкновения, причинявани от поддръжниците на брата и сестрата. Тогава Цезар издава заповед двамата престолонаследници да се явят пред него. Това се приема като оскърбление за Египет, който е все още независимо царство. Войната става неизбежна. Юлий Цезар е с много малко войска. Конфликтът достига връхната си точка, когато Клеопатра тайно влиза в стаята на римския завоевател и чрез прелъстителната си сила налага волята си да остане на престола. Първият министър Потин не се съгласява с това и тръгва срещу Цезар с 20 000 войници. Двете армии взаимно подпалват флотите си. От техните пламъци изгаря прочутата Александрийска библиотека със своите 400 000 тома книги. Цезар получава помощ от съседните страни – в това число и от евреите. В 47 г.пр.Хр. Египет е вече под властта на римляните.

Връзката на Цезар с Клеопатра го задържа по-дълго, отколкото интересите му налагат. След войната с Фарнак, царя на Кимерийския Босфор, Цезар се завръща от Египет. Историкът Придо описва нападението на Цезар като безжалостно. Там прочутият пълководец казва: “Вени, види, вици” (“Дойдох, видях, победих”). Отсъствието на Цезар е довело до големи бунтове в Испания и Мала Азия. Над него надвисва справедливият укор, че заради една жена занемарява управлението, но блестящата битка с кимерийския цар отново връща славата му.

През 44 г. пр.Хр. Цезар получава пожизнена цензора и всички негови разпореждания са предварително одобрени от Сената и НС. Получава и външните атрибути на монархическата власт: позлатено кресло, почетна колесница, специално облекло и обувки, резиденция на Палатинският хълм. Издигната му е и статуя с надпис “На полубога”. Всичко това предизвиква силна опозиция от републикански настроените аристократи и срещу Цезар е организиран заговор. Начинът по който е убит се е превърнал в нарицателно. Смъртта спохожда Цезар 15,03,44 г. пр. Хр. на едно заседание в сената, където е нападнат от заговорниците и е намушкан.

Една допълнителна мисъл

Макар Цезар да е велик пълководец, той силно се различава от своите предшественици, като Александър Македонски, с когото е сравняван често. Основната разлика е хладният римски ум. Целта на Цезар никога не е била покоряването на света. Той е знаел точно къде трябва да спре и след това се е заемал да подсигури своите граници като един истински държавник.

Семирамида

Личността на тази асирийска царица е изключително впечатляваща, но истината за нея е забулена от митове и легенди. Запазените писмени източници, които я споменават са писани векове по-късно от гръцки историци и в тях отново е трудно да се разграничи истината от легендата. Фктът, че тя е съществувала обаче, е неоспорим. Зад възникването на всяка легенда се крие по един исторически прототип. Такъв е имала и легендарната царица Семирамида. Това е била царицата на Асирия Шамурамат. Нейната история е пряко свързана с историята на асрийският цар Нин, който в библията е наричан Нимрод. Описван като владетел жаден за власт и велик завоевател, превърнал се в тиранин, той завладява почти цяла месопотамия, вкл. и градът в който се е родила Шамурамат. Според гръцкият писател Ктесий от Книт, по време на войната на Нимрод с Бактрия, Шамурамат ду дава правилен съвет, който води до бактрийско поражение. По-късно става негова жена. Нимрод обаче допуска голяма грешка, т.к. оставя своята царица да се занимава с религиозните дела в неговата империя. Шамурамат създава изцяло ново разбиране за дотогавашната религия, тази която е останла още от времето на Ной. В крайна сметка, на един пир по случай новата година, когато по традиция се е разкъсвал жив овен и месото му се е ядяло сурова, жреците, под влиянието на наркотични вещества и това на царицата разкъсват Нимрод. Така си отишъл този завоевател на древния свят, който както посочват източниците “не бил чувал за други подобни преди него”, т.е. такива които да са завладели толкова градове и земя, преди или след Ной и потопа.

След смъртта му Шамурамат разкрива своите истински способности. Всъщност тя го убива, т.к. е имала незаконно дете и той я е заплашил, че ще разкрие това и ще я лиши от властта и. Шамурамат поставя незаконния си син на престола и управлява Асирия като негова регентка. В армията има първоначално разделение между тези които искат да спазват древния закон, че владетел може да е само мъж и армията не трябва да се подчинява на жена, и привържениците на царицата. Нещата приключват след кратка гражданска война – властта на Шамурамат е пълна. Интересно е обаче, че в библията нейното име не се споменава въобще, за разлика от това на Нимрод, вероятно заради същият този древен обичай, който поставя жените в неравностойно положение. Името на Шамурамат – Семирамида, обаче е останало много по-дълбоко в умовете на хората, отколкото това на Нимрод.

Тя обаче не спира само до установяването на пълен контрол над градовете в Асирия, нито само до строежа на нови такива или до изграждането на огромните крепостни стени на Вавилон, които са и първи в историята и които тя носи на своята корона като символ. Тук няма да посоча прочутите висящи градини на Семирамида, т.к. те са построени много по-късно за царица от персийски произход. Шамурамат обръща своя поглед и на изток и на запад и то с желания за завоевания. Тя прави успешни походи до Египет, Етиопия и дори Индия, за които обаче няма много източници. След походите си до Египет и Етиопия се оттегля обратно към Бактрия където е била първата и кампания. Според някой източници се е върнала поради предупреждение от египетски жрец, че синът и и готви смъртта. При завръщането си в Бактрия Шамурамат започва приготовления за похода си към Индия, но в крайна сметка той се превръща в един от най-големите провали на управлението и. Огромната армия която е подготвил преминава р. Индус, но е спряна, основно поради факта, че конниците и колесниците не са могли да се справят с бойните слонове използвани от врага. В този поход самата Шамурамат едва не губи живота си. Тя е прободена от стрела и от копието на индийския цар.

В крайна сметка жрецът в Египет се оказва прав. Според легендата Семирамида се опитала да прелъсти сина си. Всъщност Шамурамат искала да го изпревари и да го убие първа, но синът и – Ниний или Ададнерарий III, вече мъж със собствени привърженици в двора я изпреварил.

В крайна сметка обаче, Семирамида – Шамурамат не изчезва от паметта на хората, особено от тази на женската половина на човечеството. Трябва да се има в предвид, че тя е вероятно първата жена в историята след, а вероятно и преди потопа, която е успяла да постигне такива успехи като държавник и завоевател. Поради тази причина в района на Месопотамия и до днес името и е често срещано при кръщаването на малки деца, а жените я споменават като богиня. В същото време през историята множество владетелки и завоевателки са наричани Самирамида на севера или на запада.

Истината е, че Семирамида се е превърнала в символ за успеха на жените в една епоха, когато те масово са били на дъното на обществената йерархия.