Сравнителни предимства на външната търговия (“Принципи на икономическата икономия и данъчното облагане” на Д. Рикардо)

Дейвид Рикардо е водещ английски икономист, рационалист. Бива повлиян от Адам Смит и доразвива някои от неговите идеи. Работи известно време като търговски посредник в Лондон, което му носи значителни доходи. Някои събития от историческия живот на Англия, като високата инфлация след Наполеоновите войни, вероятно го подтикват да се заеме с писането на икономически трудове. Опитвайки се да докаже, в едно свое есе, че с ограничаването на вноса на зърно може да се постигне по-голяма обработка на земята и съответно падане на равнището на печалбата , достига до взаимообвързана теория за стойността, разпределението, международната търговия и данъчното облагане. По-подробно Рикардо се спира върху международната търговия в своята книга “ Принципи на политическата икономия и данъчното облагане”, къде посочва предимствата на външната търговия и някои други икономически категории свързани с нея. Такава например е печалбата, т.к. и този вид търговия като всеки друг се извършва именно с тази цел.
Първото предимство което Рикардо вижда във външната търговия е факта, че нейното увеличение в една страна силно съдейства за нарастване на масата на стоките, а следователно и за увеличаване на жизнените удобства. Тази връзка между увеличеното количество стоки и нарастващите жизнени удобства се посочва и от Адам Смит. Според Дейвид Рикардо обаче, от нарастването на този външен обмен няма да се увеличи непосредствено общата сума на стойността, защото полученото количество чуждестранни стоки ще носи за страната същата тази стойност, която са носили стоките произведени в нея и разменени за внесените. Според Рикардо е еднакво важно жизнените удобства да растат както в резултат на по-доброто разпределение на труда, така и в резултат на това, че всяка страна произвежда ония стоки за които е годна поради своето положение, климат и другите си естествени и изкуствени предимства, и ги разменя срещу стоките на други страни. Той посочва още, че същият ефект се постига и от повишаването на нормата на печалба. Тя пък, според него расте, именно чрез разширяването на външната търговия, когато храната и предметите от първа необходимост на работника могат да бъдат предоставени на пазара с намалена цена. Тези стоки са такива за които се изразходва работната заплата и благодарение на това се постига повишаване на печалбата от вложения от производителя капитал. Във всички други случаи освен този, външната търговия не води до повишаване на печалбата, но пък за сметка на това, поради изобилието и ниската цена на стоките поражда подтик за спестяване и води до натрупване на капитали.
Интересни са наблюденията на Рикардо върху разпределението на парите (капиталите) между страните. То е в такива количества, които са необходими да регулират доходна разменна търговия помежду им. Според него се оказва още, че разпределението на едно производство в която и да било страна има тенденцията да изменя разпределението на скъпоценните метали (в качеството им на универсален измерител на останалите стоки, също като парите), между нациите на света. Ако мотив за усъвършенстването в това производство е именно развитието на външната търговия, тогава можем да твърдим, че тя е причина за увеличаването на количеството произвеждани стоки и същевременно, за увеличаването на нормалните им цени в страната в която става усъвършенстването. Погледнато от този ъгъл това може да се разглежда като отрицателно влияние на външната търговия, което засяга потребителите на дадена стока в страната износител. В същото време самата работна заплата ще се оценява по-високо в пари, т.к. в страната ще се внасят такива срещу изнесените стоки. Това пък би позволило на работниците да закупуват по-лесно евтините стоки внасяни от страни с не толкова усъвършенствано производство, което не изисква голяма специализация и скъпи машини.
Очевидно е, че не може да се твърди, че външната търговия води само до положителни или само до отрицателни последствия. Спорът към кои от тях клони тя продължава и днес, като границите му се разпростират буквално върху цялата планета с процесите на глобализация. На практика днес неограничените възможности за търговия по целия свят не поставят въпроса за сравнителните предимства на външната търговия, а за тези на световната.