Политическата 2005 г. – анализ на българския политически и обществен живот през изтеклата година

Животът като цяло през 2005 г. беше изключително динамичен. От тази тенденция не изостана нито една негова сфера. Със събития и динамични процеси бяха осеяни политиката, икономиката и културата.
В сверата на политическия живот чувството за динамичност се подсилва главно от факта, че 2005-та бе година на изборите – избори в много общини и разбира се парламентарните избори. Това, че те са неизбежни, че наближаваха задвижи определени процеси още в края на предишната 2004 г. Като цяло първата половина на 2005 г. премина за политическия елит в подготовка за предизборната агитация и в провежданата на самата агитация и изборите. Различните партии заложиха, разбира се на различни стратегии. НДСВ продължи своята политика на привидно откликване на недоволството на народа, като разменяше местата на отделните личности в кабинета, но не и състава му като цяло. Увличането в тези размени доведе до невероятни случаи, като министър на културата, който не различава работата на художниците от тази на писателите и поетите. Вероятно подобни ходове, а и фактът, че НДСВ съвсем не изпълни обещанията на своя лидер към народа, оказаха влияние върху рейтинга на парламентарните избори през 2005 г. и той съвсем не бе същият, както когато НДСВ бе ново явление в българския политически живот. Въпреки това НДСВ успя да си осигури достойно място в новият парламент, както и в управлението. Някои партии имаха обаче, друга по-нещастна съдба. След незадоволителното им представяне на изборите СДС за пореден път бе белязано от процесите на разпад и отцепничество, макар повечето видни дейци в съюза да твърдяха, че това не е вярно. Партията се опита да се пребори с проблемите си, като сметна, че причината за всичките и нещастия е в липсата на силен лидер. Тази позиция пое Петър Стоянов, който беше избран от общ конгерес на партията и така измести Надежда Михайлова. Тя от своя страна създаде свое движение, за което и до края на самата 2005 г. твърди, че не цели да се превърне в бъдеща самостоятелна партия. Опасността това да се случи обаче, е напълно реална. Пример за това е партията на отделилият се от СДС Иван Костов – ДСБ. Тя успя да проведе доста успешна кампания и в крайна сметка зае една добра позиция в парламента, а задоволството на лидера и беше очевидно за всички. Трябва да се признае, че не е малък успех след продължително отсъствие от политическата арена да създадеш своя самостоятелна партия и да я вкараш в парламента още на първите парламентарни избори. Политическата година по традиция се оказа успешна и за ДПС, за която вече сме свикнали да виждаме във властта след всички избори. Не случайно нейният лидер масово се определя като най-успешният политик в България. Успешна бе годината и за БСП и нейния обещаващ лидер Серегий Станишев. БСП си изгради образа на модерна социалистическа партия, обърната и към по-младите поколения. Това вероятно и спечели известни позиции и я изстреля от опозиция право в управлението на страната. Въпреки това, тя ще трябва да се доказва в една особена ситуация на кабинет съставен от три партии, т.к. силите и не стигнаха да се справи сама с поемането на властта. Изненада, ни поднесе една нова коалиция, която на парламентарните избори пожъна небезизвестен успех, като се има предвид, че по-голямата част от българското население научи за съществуването и едва когато стана ясно, че те са вече в парламента. Става въпрос за коалиция Атака. 2005 г. ще се запомни и с нейната поява, т.к. в българският парламент до този момент нямаше националистически настроена партия, а Атака явно се оказа подходяща за хилядите българи, които не са намирали политическото си представителство във вече съществуващите партии. Нейният лидер – Волен Сидеров, също бързо набра популярност като спорна политическа личност, способна на някои не толкова присъщи за поста и изказвания, особено от трибуната в НС. В политиката навлезе и друга доста по-известна личност – Бойко Борисов. След като името му и личният му рейтинг бяха използвани от Симеон Сакскобурготски за Целите на НДСВ по време на кампанията и на самите парламентарни избори, бъдещата политическа кариера на Бойко Борисов стана доста дискутирана тема. Въпреки, че самият той винаги е твърдял, че не желае да участва в политиката и дори се отказа демонстративно от мястото си в НС, в крайна сметка се появи като кандидат на изборите за кмет на София и някак си съвсем естествено ги спечели, макар и на втори тур. Интересна бе и съдбата на предишният софийски кмет – Стефан Софиянски, който дълго бе преследван от прокуратурата заради различни сделки извършени през неговото управление и някак тъкмо на време се сдоби с така полезният му в този момент политически имунитет, като влезе като народен представител в НС.
Изборите през изтеклата година като цяло бяха оспорвани. В много общини се стигаше до балотажи по различни причини. Имаше обвинения за фалшификации, купуване на гласове и истории за черни джипове и хора напомнящи мутри, навъртащи се около избирателни секции. Въпреки всичко общините получиха своите кметове, а страната своето правителство. Процесът на държавно ниво обаче, протече доста интересно. Електоратът на НДСВ, ДПС и БСП би трябвало да е доволен, т.к има своето представителство в управлението на държавата. Въпреки това е ясно, че това е една особена ситуация, която тепърва ще бъде изпитвана. Сработването между трите партии е сложен процес и едва ли може да се оцени в рамките на половин година. Въпреки това тройката доказа желанието за съвместна работа като се справи бързо с разпределянето на сферите на влияние в държавната машина. Едно от многобройните порицания на ЕС през изтеклата година към страната ни беше именно, че процесът на образуване на ново правителство отнема твърде дълго, а моделът на тройна коалиция в управлението е твърде опасен и нестабилен. Случи се така обаче, че скоро след това Германия се изправи пред същата задача – да създаде подобно коалиционно правителство, а след това и още няколко европейски държави. Колкото и да бе интересен дебатът около съставянето на новото българско коалиционно правителство, той бе по-скоро политически отколкото обществен поради простата причини, че съзнанието на обикновения българин по същото време бе заето от много по-належащи въпроси. Един от тези въпроси бе как да оцелее при настаналите в страната наводнения. Докато политиците спореха за разпределението на влияние в кабинета, хората оставаха без домове заради, както се разбра по-късно, безотговорността и неизпълнението на служебните задължения на различни личности и чиновници. Най-неочаквано с тежката задача да помогне се зае армията в лицето на ген. Никола Колев, чиито подчинени се заеха да възстановяват диги и разрушени пътни връзки. В крайна сметка се оказа, че има опасност армията да остане без пари, ако изразходваните средства за спасителните операции не и бъдат възстановени от държавата, т.к. те всъщност били предназначени за отбрана. Дебатът между политиците и армията приключи сравнително бързо, т.к. политическият елит вече беше готов с разпределянето на властта и явно прецени, че е време направи нещо по въпроса с наводненията. Скоро се задействаха програми за изграждане на нови жилища и временни приюти, за да не останат хората без домове през зимата, но и те оставиха впечатлението, че в голямата си част са всъщност начинания на отделни бизнесмени и дори семейства.
И други събития притесняваха българина през изминалата 2005 г. И те както и наводненията зависещи от природни фактори, зависиха по-скоро от процеси, които обикновените хора не могат да контролират, а именно най-вече от процеси във външната и вътрешната политика на страната. Така например българинът беше ударен от високите цени на петрола, които всъщност се отразиха на всички модерни страни по света. Разлика беше, че правителството в България не направи така, че обикновеният гражданин да не почувства кризата толкова силно, както например направиха това една Франция или Германия. В родината се заговори за подобни мерки чак към края на кризата, т.е. когато те вече бяха излишни така или иначе и разбира се бяха частично приложени. Една друга новина също шокира българската общественост – смъртните присъди на медиците ни в Либия, една твърде дълго време болна тема на българския народ. В крайна сметка за тях кошмарът не свърши, пък било то и по най-нежелания начин, а разкарването по съдилища продължи. За българският народ пък остана досадата да гледа как поредното правителство поело властта в средата на годината отново, както и неговите предшественици ще се мъчи да се справи с този външно политически проблем. Единствената надежда е, че може би както гласи поговорката две глави мислят по-добре от една, а три най-вероятно още по-добре стига да не се изпокарат. В този смисъл може би с общи усилия НДСВ, БСП и ДПС ще намерят решения на този твърде наболял проблем.
През 2005 г. на българинът му тежеха и вече традиционните увеличения на цените на вода, ток, парно и всякакви други услуги, а също и на голяма част от стоките от първа необходимост. Истината е една – най-голяма част от все така нищожния доход на българина отива за стоки от първа необходимост като храна, вода, дрехи, отопление. Това е всеизвестен икономически показател разкриващ бедността на населението. Тази тенденция остава непроменена от мига в който цените на стоките в България са спрели да се определят от държавата и са започнали да се определят на пазарен принцип. Очевидно е, че скоро ще достигнем равнищата на цените в ЕС, но темпът на растеж на доходите е нищожен в сравнение с тях. Тъкмо това и през тази година беше основния проблем на българина. Въпреки трудностите с оцеляването обаче, той все някак намира време да се интересува и от общественополитически въпроси както от вътрешен, така и от международен характер.
А иначе политическите процеси свързани с присъединяването на България към Европейския Съюз текат с пълна пара. Въпросът е обаче, дали влакът ще пристигне в уреченото време или с тази пълна пара ще се забие в като в стена на прага на ЕС и от това положението на българският народ пътуващ в него ще стане още по-лошо. Става въпрос за това дали България ще бъде приета през 2007 г. или ще се задейства предпазната клауза в предприсъединителния договор и влизането и в ЕС ще остане за 2008 г. За съжаление за сега основните тенденции сочат, че случаят ще е по-скоро вторият. Вярно е през изминалата 2005 г. бяха направени някои важни стъпки по присъединяването, беше приет новия НПК за който от ЕС настояваха изключително, но въпреки това няма нито един “осъден с бяла якичка”, т.е. корумпиран чиновник от високо равнище. Явно от ЕС разбират, че или в нашия държавен апарат няма корумпирани личности, което естествено е невъзможно, или очевидно съдебната система не работи така както би трябвало. Това обосновава и постоянните им напомняния да се бърза с този въпрос, както и всички останали, макар и не толкова драстични предприсъединителни договорености. Работата обаче е там, че явно нашите политици оставят у европейските експерти впечатлението, че не си дават много зор да бързат, което впечатление никак не е погрешно. Очевидно е защо те няма да имат интерес от по-скорошното влизане и вписване на България в структура като ЕС къде има твърде ясни и точни правила, за чието неизпълнение има и санкции. Колкото и да се забави този процес българският народ ще пострада в малка или голяма степен от присъединяването. За това по-добре процесът да се извърши по-бързо в рамките максимум до 2009-2010. Българинът никога няма да е готов и никога няма да има начинът на мислене необходим му за оцеляване в структура като ЕС докато не попадне в нея и насила не се приспособи. В този смисъл от процесът на твърде дълго отлагане полза имат само отделни личности, т.к. в крайна сметка моделът на ЕС е доказал своята ефективност.
В заключение може да се каже, че годината която започва сега – 2006-та, ще е от особено значение. Тя е последната година преди приемането на страната в ЕС и в този смисъл пред политическите кръгове стои твърде сериозна работа. Множество проблеми ще намерят решението си именно в тази връзка. Коалицията НДСВ, ДПС и БСП ще има възможност напълно да докаже колко се е сработила, в зависимост от това как ще се справи с финалните напъни преди ЕС да каже своето ДА или НЕ. Тя ще има и възможността да разреши проблема с медиците в Либия, който макар напоследък да се твърди, че е чисто юридически си е съвсем политически още от самото начало и ще бъде грешка ако тройното правителство заеме първата гледна точка.