Как си представям успешната Църква? – Янко Илиев

Въпреки тези тъмни исторически аспекти, църквата не трябва да бъде заклеймявана или пренебрегвана. Нейното място е там, в обществото, в помощ на народа. Модерната църква, разбира се, не би била коренно различна от това, което е била, например, през XIX век. Структурата и йерархията ѝ обаче биха могли да претърпят минимални промени, с оглед на съответните изменения в обществото ни. По конкретно, главният религиозен орган – Светият синод би следвало да води по-строгаполитика по отношение на подвластните му митрополии. Това би централизирало църковния институт и би подобрил неговата обществена дейност. По този начин, еднасилна и единна власт на висшия клир вероятно би била по-успешна в опитите си да прекъсва в зародиш дори и наченките на злоупотреби и нерационално използване на църковната собственост.

Проблемът с неспособните и корумпирани свещенослужители винаги е бил актуален.Народното творчество ясно говори за това. Справянето с проблема е практически невъзможно или по-скоро малко вероятно, а единственото решение е полагане на съответните усилия, така че тези несъвършенства да се доведат до минимум.

Важен аспект е и статутът на манастирите. Те представляват една друга форма на религиозна практика, която би следвало да бъде самостоятелна, тоест независима от централната религиозна власт. Независимост обаче не би трябвало да значи изолация. Напротив – един манастир, който е самодостатъчен би бил по-предпочитаният вариат пред масовизираното и ирационално централно управление на манастирите от страна на Синода. Именно чрез автономността би се запазила самобитността и спецификата на манастирската мрежа и вероятно би се увеличил броят на монасите в нея. Освен това, като място за покой и уединение, манастирът може да бъде и добро място за набиращия популярност у нас религиозен туризъм.

В този ред на мисли, изниква и въпросът за статута на църквата и по точно за балансирането на нейното финансово състояние. Принципно, с това би следвало да се занимават частни финансови консултанти, които биха спомогнали за капиталовата стабилност и рационалното разходване на паричните и капиталови средства на църквата. Едновременно с това, като редови финансови фирми, те биха били под постоянен одит от страна на държавните иституции, без обаче самата централна власт да има влияние или пряк достъп до тези капитали. А относно самото назначаване на консултантски фирми, то би следвало това да се осъществява чрез публичен търг, за да не се допускат злоупотреби и конфликт на интереси.

Въпреки чисто материалните аспекти на гореспоменатите възгледи, Православната църква е преди всичко божий посредник. С други думи, чисто финансовото обезпечаване на Православната църква и клира са нужната основа, благодарение на която те биха продължили своето свято дело, а именно да опазят, облагородят и дори увеличат християнските ценности в модерното българско общество.

Често в медийното пространство се спекулира с това, че Православната църква у нас е прекалено консервативна и затова не толкова тачена. Тук общественото мнение е силно повлияно от политическата неориентираност на ранния преход. Църквата, освен консервативна институция, не може да бъде друга, тъй като Християнството е религия. Религиозните възгледи не са просто някакви нравоучения и митове.Те са огледален образ на морално-етичните стожери на едно общество, пречупени през призмата на собственото му историческо развитие. Ето затова, ако едно общество не е доволно от своя религиозен посредник, то би следвало да си зададем реторичния контравъпрос:„А дали това общество е заслужило по-добър посредник?”

Библиография:

– И.Колев, Философия, София, 2007 Приложение

– Светата Библия, София, 1940 Новий Заветъ

– http://www.oup.com/oald-bin/web_getald7index1a.pl# – Oxford Advanced Learner’s Dictionary (виртуален вариант)