Имунитетът в Конституционното право

Конституционното право е част от Публичното право и представлява самостоятелен правен отрасъл. Негов предмет са основополагащите за държавата правни норми, които уреждат създаването, организацията и функциите на висшите държавни органи, както и отношенията държава – общество и основните права и задължения на гражданите. За да се определи мястото на имунитета като част от Конституционното право, първо трябва да се изясни смисълът на това понятие и какви са ползите от самия имунитет като свойство, след което трябва да се изследват отделните източници на самото Конституционното право.
Под понятието имунитет в правото се разбира процесуална или материалноправна пречка за подвеждане на дадено лице под наказателна, административна или гражданска отговорност. Като отделен институт в националното конституционно право се предоставя на определен кръг лица, които следва да осъществяват своите служебни дейности без външна намеса. В Република България с имунитет се ползват Президентът на Републиката, депутатите, както и представителите на съдебната власт. Министрите не разполагат с подобна защита. В този смисъл имунитетът може да се разглежда като една своеобразна привилегия, която обаче е явно необходима.
В основния източник на Конституционното право – Конституцията на Република България, се говори за имунитет не веднъж, като първото му споменаване е във връзка с Народното Събрание. Имунитетът позволява на Народното Събрание като колективен орган да има определена независимост, особено по отношение на Съдебната власт. Този принцип осигурява безпрепятственото осъществяване на правата и задълженията на народните представители, като този им имунитет се състои от два основни елемента.: инденмитет и същински имунитет. Те са определени по-точно в Чл. 69 и Чл. 70 от Конституцията на Република България.

Чл. 69.
Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Съгласно решение на Конституционния съд наказателната неотговорност по Чл. 69 важи за даденото лице до живот. Това е горепосоченият инденмитет. Същинският имунитет на народните представители е посочен в Чл 70.

Чл. 70.
(1) (Предишен текст на чл. 70, изм. – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава – на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателя на Народното събрание.
(2) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Тук се посочва тъй наречената наказателна неприкосновеност в която всъщност се изразява същинският имунитет. Наказателното преследване може да бъде възбудено само за престъпления от общ характер и то с разрешение на Народното Събрание, но както се вижда според последните изменения такова разрешение не е необходимо, ако има писмено съгласие на народния представител. Самото сваляне на имунитета се прави след искане на главния прокурор. Необходими са две отделни разрешения от Народното Събрание – за задържане и за възбуждане на наказателно преследване. Тази наказателно отговорност съществува за народните представители в качеството им на такива, т.е. не е до живот, както е в случая с Чл. 69. След като вече има влязла в сила присъда, пълномощията на народния представител се прекратяват. По-подробно въпросът за снемането на депутатските имунитети е регламентиран в Правилник за организацията и дейността на народното събрание Чл. 107 ал.1 до ал. 8.
Според Конституцията на Република България Чл. 103 ал. 4, Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да се възбужда наказателно преследване. В този смисъл те се ползват със същински имунитет. Ползват се също така и с инденмитет, т.к според ал.1 на същият член те не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, освен когато няма случай на държавня измяна или нарушение на Конституцията. Тези обвинения се повдигат по предложение на най-малко една четвърт от народните представители и се поддържат от Народното Събрание, ако повече от две трети са гласували за това. Обвинението се разглежда от Конституционния съд в едномесечен срок от внасянето му. При установяване на извършена държавна измяна или нарушения на Конституцията правомощията на Президента и вицепрезидента се прекратяват.
Според Закона за Конституционния съд Чл. 24, Конституционният съд разглежда делото в състав най-малко ¾ от всички членове, като обвиненият има право на лични обяснения пред съда. Последният постановлява решението си с тайно гласуване. Решението се съобщава веднага на обвинения, на председателя на Народното събрание, на президента или вицепрезидента и на председателя на Министерския съвет. Когато съдът прекрати пълномощията на президента или вицепрезидента за държавна измяна, делото се изпраща на главния прокурор. Както и в случаят на народните представители така и в случая с Президента и вицепрезидента целта на имунитетът е те да могат да изпълняват своите задължения невъзпрепятствани от останалите институции.
Според Чл. 132 от Конституцията на Република България и Чл. 134 от Закон за Съдебната Власт, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В този случай не може да им бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет. Не могат и да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление. Според ал.4 за даване на разрешение за задържане и започване на съдебно преследване се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет. Както се вижда и при съдии, прокурори и следователи имунитетът е същински. И тук отново са необходими две отделни решения за задържане и за повдигане на обвинение, но този път те идват от Висшия съдебен съвет.
Следващата институция чийто членове според Конституцията на Република България се ползват с имунитет е Конституционния съд.Чл. 147 ал.6 от Конституцията посочва, че членовете на Конституционния съде се ползват с имунитета на народни представители. Това се допълва от Чл. 7 от Правилник за организацията и дейността на Конституционния съд, според който освен с имунитета на народни представители съдиите в Конституционния съд се ползват и със статута на председателя на Народното събрание. Според закона за Конституционния Съд Чл.9 срещу съдиите от Конституционния съд не може да бъде възбудено наказателно преследване, преди да е снет имунитетът им. Той се снема при наличието на достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление, които данни се представят пред Конституционния съд от главния прокурор. Според Чл. 12 ал.1 от същия закон самият Конституционен съд снема имунитета на съдиите които влизат в него, като това решение се взема с тайно гласуване . В този случай, както и при повдигнатото срещу президента обвинение на съдията се дава възможност да даде лично обяснение пред съда, като той самият не участва в гласуването.
Имунитетът очевидно е основен принцип в Конституционното право. Той осигурява безпрепятственото функциониране на отделните държавни институции, като спомага да се избегне взаимното вмешателство в правомощията и по този начин подсигурява и принципа на разделение на властите. Поради тази причина дебатите, които се предизвикват напоследък в общественото пространство, особено във връзка с измененията в Конституцията и желанието на някои групи да се премахне изцяло имунитетът както на народните представители, така и на президента са твърде опасни, тъй като застрашават демократичните основи на управлението. За щастие подобни предложения не намериха осъществяване при последните поправки в Конституцията.

Използвана литература:
– Конституция на Република България
– Правилник за организацията и дейността на Народното Събрание
– Правилник за организацията и дейността на Конституционния Съд
– Закон за Конституционния съд
– Закон за Съдебната валст
– bg.wikipedia.org