“Изграждане на благосъстояние” Лестър Търоу, Пето Правило

Търоу извлича своето Пето правило, като се занимава с въпросите повдигнати от икономическите кризи през ХХ в. като тази в САЩ – предизвикала Голямата Депресия, както и упадъка в икономическите позиции на Япония в последните годи на века. Повече внимание той отделя на втория случай макар, че в текста си служи и с много други примери.

Според него, в Япония, нежеланието на правителството да се занимава с проблемите на финансовия срив е довело до дълъг период на крайно ограничен икономически растеж, т.е. стагнация. Според Търоу всички спекулативни сривове имат еднакви причини и при всички тях последователността на събитията протича еднакво. Той посочва, че процесът започва с непоносимото покачване на стойността на някои активи. За правителствата е невъзможно да спрат този процес. Еднакво невъзможно е на следващ етап да се спре и падането на цените на повечето стоки и услуги, т.е. дефлацията. Единственото което управляващите могат да правят е да изчакат края, за да се захванат с отстраняването на щетите от подобни събития. Тоест, важното при срив е да се предвиди точният момент в който непосилните цени ще паднат. Когато сривът е факт кредитните пазари се замразяват. Доставчиците започват да изискват плащания в брой преди доставките. При тази ситуация дори финансово стабилните фирми установяват, че не могат да изплатят сметките си, т.к. са притиснати едновременно от банките, които искат разплащания по заемите и от доставчиците, които искат предплащане. Всички инвеститори смятат, че могат да предвидят тези събития и така да се оттеглят навреме, но реално малцина успяват. Те бягат по-принцип от икономики в такова състояние. Първите инвеститори, които напускат страната са местните, т.к. те разполагат с най-точна информация. Външните научават последни. В същото време всички в страната се стремят да продадат местната си валута, за да закупят такава за която не се очаква обезценяване. Това, заедно с изтеглянето на капитала на инвеститорите води до изчерпване на резервите от валута на националната банка. Цената на местната валута рязко спада, а това налага да се увеличат неимоверно приходите необходими за изплащането на дълговете в чужда валута.
Търоу посочва, че японците са се опитали да се справят чрез максимизиране на фондовия пазар, но то дава резултати докато цените на фондовата борса растат. Инвеститорите забогатяват само от нарастването на цените на ценните книжа и търговията с тях, а не от дивиденти, т.к. печалбите реално са малки. Авторът добавя, че всъщност в Япония нямат отговор на въпроса какво би станало, ако цените на фондовите борси спаднат и останат ниски. Търоу счита, че и фискалната стабилност също не служи като сигурен щит и като пример посочва срива на Мексико през 1994 – 95 г. въпреки бюджетния излишък на правителството. Като цяло, колкото повече време се изгуби за отстраняване на щетите след финансов срив, толкова по-тежки стават проблемите. В случаят с Япония, според автора, без икономически растеж е невъзможно да се възобновят печалбите, а той няма да се възобнови докато всички са затънали в дългове. Въпросът е дали японското правителство е в състояние да действа, т.к. всички очакват ефективни обществени мерки.
И тук възниква един много важен въпрос, този за значението на глобализацията в случая. Както посочва и Търоу, в икономиката на един глобализиран свят неспособността на една част от него да се справи с проблемите си може да създаде проблеми и за останалия свят. Япония би следвало да бъде спасител на страните от своя регион, но вместо това, според автора, тя самата се нуждае от спасяване. Тя затваря пазарите си през 1997 г. за своите съседи. Така обрича много техни фирми на фалит, както и своите банки, отпуснали им кредити. Интересна е и ситуацията с Китай, който е конкурент на всички развиващи се страни. Ако в него има срив и валутата му девалвира, тогава всяка развиваща се страна ще бъде сполетяна от същото. Тъкмо за това света следи така ожесточено темповете на растеж на китайската икономика.
Заплахата според Търоу започва с Япония, но е важно да се разбере нейното естество. Според него, за световната икономика, тя не се крие във верижна реакция на фондовите борси, нито пък в падащите цени на акциите. Заплахата започва от азиатските и Японските стратегии, които налагат решаването на текущите проблеми да стане чрез експорта, да се увеличат пазарните дялове в Европа и Америка. Това обаче би довело до спад на продажните цени и печалбите. Този подход не може да се приложи от всички страни едновременно, т.к. никой не може да има по-голям нетен износ, ако друг няма по-голям нетен внос. Проблемът не би решило и превръщането на САЩ във фокус на целия световен експорт.
Най-голямата заплаха за световната икономика, според автора, идва именно от дефлацията. Тя почти гарантира отрицателен ръст на БВП. Търоу подчертава, че през ХХ в. нито една страна не е успяла да съчетае дефлация с растеж, а веднъж отприщена е изключително трудно да бъде спряна. В момента в глобален мащаб цените на енергията и суровините са претърпели особено рязък спад. Продажните цени също се снишават рязко в някои отрасли, например в микроелектрониката. Самата глобализация предизвиква принудително снижаване на цените, т.к. производството се премества от области с по-висока към такива с по-ниска себестойност. Всичко това, според Търоу сочи, че системната дефлация е вече напълно вероятна.
В един свят на дефлация има нови правила. Задълженията вече трябва да се избягват на всяка цена, т.к. ще се налага да се изплащат във валута с по-висока стойност, отколкото при заемането им. Реалните лихвени проценти в такъв период са изключително високи. Всяко нещо което бъде оставено за бъдеща продажба ще трябва да бъде продадено за по-малко, отколкото в настоящия момент. Тъй като фирмите трябва да снижат разходите си, нямат друг избор освен да намалят заплатите на служителите си. Колкото по-бързо се смъкват заплатите, толкова по-бързо ще падат и цените, а това е омагьосан кръг засилващ дефлацията. Същото е отношението БВП – цени. Правителствата също ще отчетат, че данъчните приходи намаляват, т.к. спадат доходите и печалбите.
В крайна сметка Търоу установява, че в съвременната икономика дефлацията и икономическият растеж просто не могат да вървят ръка за ръка, както се вижда от всичко описано до тук. Тъкмо поради тази причина той подчертава и своето Пето правило – ако трябва да се избира между еднакви равнища на инфлация и дефлация, правилният избор е инфлацията, т.к. както посочва той, капиталистическата икономика е изключително трудна, ако не и невъзможна за ръководене в условията дори и на най-незначителна дефлация. Поради тази причина според Търоу най-правилният подход срещу нея е вземането на предпазни мерки, а не търсенето на решения след възникването и, т.к. историята е показала, че такива решения са обречени на неуспех.