Гай Юлий Цезар

Цезар е една от най-известните личности от древността. Той е прословут римски общественик, политик, пълководец и дори писател. Произхожда от патрицианският род на Юлите. По времето на управлението на Сула е принуден да емигрира в Мала Азия. През 78 пр. Христа, след смъртта му, се завръща в Рим и се включва в политическите борби. Една от целите му от този период е да се възстановят политическите правата на народните трибуни, които са били силно ограничени от Сула. По това време заема поста Военен Трибун. Цезар проявява своите таланти на държавник през две годишният период, който прекарва като наместник в Испания. Там се разкриват и неговия талант на пълководец.

През 60 година пр. Хр. Цезар се съюзява с Помпей и Крас, това е т.н. първи триумвират. Целта на Цезар е да закрепи политическото си положение и да подсигури избирането си за консул. Това става на следващата година – 59 пр. Хр. Като такъв прокарва редица закони за укрепването на държавата и решаването на социалните проблеми. След края на мандата му като консул, Цезар получава назначения като наместник първо в Цезалийска, а след това и в Нарбонска галия. Тук Цезар се прочува със своите Галски походи (58-51г. пр. Хр.), като през това време завладява Залпийска галия и постига, през 52 пр. Хр., прочутата си победа над галския вожд Версенжеторикс при Аварикум. През 55-54 пр. Хр. цезаровите легиони стъпват и в Британия. Интересна е стратегията която той използва при покоряването на малките галски държавици, т.н. разделяй и владей. Римлянинът често играе ролята на арбитър между отделни враждуващи вождове, като в крайна сметка цяла галия се оказва под негов контрол.

След като през 53 пр. Хр. Краз умира триумвирата се разпада. Отношенията между Цезар и Помпей се влошават. Вторият е привърженик на републиканците, а Цезар е привърженик на техните противници. Помпей и съюзниците му търпят множество поражения от армиите на Цезар – при Елерда, Фарсал, Тапс и Мунда. Тази гражданска война в която победител се оказва именно Цезар, дава началото и на един интересен момент от живота и политическата му кариера. Гражданската война между него и Помпей е превърнала Египет в конфликтна територия. Младият Птолемей убива Помпей, своя опекун, и се подчинява на Юлий Цезар. Египет е разтърсван от стълкновения, причинявани от поддръжниците на брата и сестрата. Тогава Цезар издава заповед двамата престолонаследници да се явят пред него. Това се приема като оскърбление за Египет, който е все още независимо царство. Войната става неизбежна. Юлий Цезар е с много малко войска. Конфликтът достига връхната си точка, когато Клеопатра тайно влиза в стаята на римския завоевател и чрез прелъстителната си сила налага волята си да остане на престола. Първият министър Потин не се съгласява с това и тръгва срещу Цезар с 20 000 войници. Двете армии взаимно подпалват флотите си. От техните пламъци изгаря прочутата Александрийска библиотека със своите 400 000 тома книги. Цезар получава помощ от съседните страни – в това число и от евреите. В 47 г.пр.Хр. Египет е вече под властта на римляните.

Връзката на Цезар с Клеопатра го задържа по-дълго, отколкото интересите му налагат. След войната с Фарнак, царя на Кимерийския Босфор, Цезар се завръща от Египет. Историкът Придо описва нападението на Цезар като безжалостно. Там прочутият пълководец казва: “Вени, види, вици” (“Дойдох, видях, победих”). Отсъствието на Цезар е довело до големи бунтове в Испания и Мала Азия. Над него надвисва справедливият укор, че заради една жена занемарява управлението, но блестящата битка с кимерийския цар отново връща славата му.

През 44 г. пр.Хр. Цезар получава пожизнена цензора и всички негови разпореждания са предварително одобрени от Сената и НС. Получава и външните атрибути на монархическата власт: позлатено кресло, почетна колесница, специално облекло и обувки, резиденция на Палатинският хълм. Издигната му е и статуя с надпис “На полубога”. Всичко това предизвиква силна опозиция от републикански настроените аристократи и срещу Цезар е организиран заговор. Начинът по който е убит се е превърнал в нарицателно. Смъртта спохожда Цезар 15,03,44 г. пр. Хр. на едно заседание в сената, където е нападнат от заговорниците и е намушкан.

Една допълнителна мисъл

Макар Цезар да е велик пълководец, той силно се различава от своите предшественици, като Александър Македонски, с когото е сравняван често. Основната разлика е хладният римски ум. Целта на Цезар никога не е била покоряването на света. Той е знаел точно къде трябва да спре и след това се е заемал да подсигури своите граници като един истински държавник.