Анализ на политическата ситуация в ДПС

Информацията за тази политическа организация използвана за съставянето на анализа е набавена предимно от официалния сайт на партията в интернет, както и от публикации отнасящи се до съответната организация намиращи се на други сайтове, главно информационни.

ДПС се самоопределя преди всичко като партия, която се базира на основните либерални ценности, на правата и свободите на личността и защитата на малцинствата, на европейските принципи на функциониране на гражданското общество. От момента на създаването си преди тринадесет години тя е неизменен участник във всички парламенти на страната, като винаги е ориентирана към политическият център. За пореден път на изборите за 40 НС ДПС доказа, че се стреми да бъде партията представляваща силният център около който се образуват управляващите коалиции и без който управлението на страната е невъзможно. Не случайно партията посочва като една от своите цели тъкмо утвърждаването на такъв политически модел на управление на страната, като е убедена, че тъкмо тя ще изиграе тази роля на консолидиращата либерална партия. Към настоящият момент бих казал, че тази тяхна цел е по-скоро постигната, т.к. реално ДПС участва в управлението като част от коалиция за втори пореден мандат.
Основните идеи на ДПС гравитират около балансирането на принципите за интеграция на малцинствата във всички сфери на социалния, икономическия и културния живот на страната с принципите за запазване и развитие на тяхната етнорелигиозна идентичност, което напълно отговаря на образа и на либерална партия. Не е тайна обаче, че ДПС всъщност е до голяма степен етническа партия на българските турци. Въпреки това самият лидер на движението – Ахмед Доган отбелязва на петата национална конференция, че от общо 57 417 партийни членове, малко над 7 хил. са от българския етнос. Макар това да е наистина едно известно повишение на интереса към това движение, все пак става дума само за 12% от целия му електорат, докато останалата маса от близо 5 хил. души остават твърд и неизменен електорат, който гласува за ДПС при всеки възможен случай. Интересно е обаче, че въпреки така силно афишираните дълбоко либерални ценности на партията в нея не се посочват като членове хора от други етноси – роми, арменци, евреи и т.н, които също представляват малцинства в страната ни. Това отново само подчертава факта, че ДПС всъщност е силно етническа партия. Впечатление прави и това, че останалата част от етносите в България всъщност не са така ясно изразено парламентарно представени, както са българските турци. Това се дължи на факта, че те нямат свои етнически партии, т.е. явно получават своето политическо представителство като български граждани в правен смисъл, без значение от етническия им произход. Какво прави тогава турският етнос толкова специален, че да има своето ДПС? Толкова специален го прави именно Възродителният Процес от края на 80-те и началото на 90-те години. Тъкмо тогава българските турци се чувстват най-отчуждени от останалата част от обществото и разбират, че всъщност техните интереси не са били политически представени, че на тях държавното управление не гледа като на останалите български граждани. Всичко това води до появата на ДПС, в чийто твърд електорат се превръщат българските турци.
Силно етническите партии навсякъде по света представляват особени случаи, т.к. те обикновено отразяват някои специфични черти на дадения етнос. В този смисъл ДПС не представлява изключение. Черти на поведението на турския етнос могат да се открият в начините на действие на самата партия, в отношението на членовете към нейния лидер, както и в отношенията и със самия електорат. Както вече отбелязах, ДПС успява винаги да изиграе консолидираща роля, но при такива условия, че реално погледнато тя винаги се оказва най-успешният състезател на изборите. Като истинска партия от центъра тя винаги успява да се наклони на ляво или на дясно в най-подходящия за това момент. Колкото до отношението на членовете към нейния лидер, то то е подобно на това към лидерите на всички български партии, но доста по-силно изразено. ДПС би могла да бъде определена като силно авторитарна и централизирана партия. Лидерът и Ахмед Доган изглежда несменяем от момента на създаването на движението на 4 януари 1990г. Партията е до такава степен силно централизирана около него, че може да се каже, че е единствената партия, която за тези 15 години не е претърпяла някакви основни промени, докато около нея се появяваха нови и разпадаха стари с невероятна скорост. Личността на Ахмед Доган е много спорна. От една страна на него се гледа като на блестящ и успешен политик, от друга като на човек предизвикващ етническо напрежение в страната. Докато за първото можем да сме сигурни, ако сме привърженици на макиавелизма, то за второто може дълго да се спори. Колкото до отношението на партията към електората, може да се каже, че то е собственическо, до такава степен кръгът около Ахмед Доган е свикнал със своя неизменен електорат. Истината всъщност е стряскаща. Българските турци са забравени от всички други партии и просто са принудени да продължат да гласуват за ДПС. В допълнение към това се добавя и натискът на останалите членове на етноса оказван върху отделният избирател, който е решил да смени своята политическа ориентация. Освен всичко останало, собственическото чувство на партийната върхушка на ДПС върху турско население в някои райони на страната се подхранва и от силно икономическо влияние и интереси. Не рядко в обществото се водят дискусии кой е най-влиятелният, най-богатият, контролиращият най-много територия български политик. Ако Симеон Сакс Кобург Готски успя да си върне множество от бащините имоти по всевъзможни точки из страната, а Иван Костов успя да заграби хиляди малки предприятия, хотели и заводи, то за Ахмед Доган може да се каже, че контролира цялата територия на югоизточна България. Не е случайно, че наскоро самият той се похвали, че зад него стои мощен обръч от фирми, но не определи чия собственост са те. Лидерът на ДПС има и още една отличителна черта за авторитарният тип лидер, а именно, че няма навика да се появява често в публичното пространство и не намира за важно да присъства в залата на НС, както се полага на председател на парламентарна група, нещо което беше характерно и за Симеон IIри , който не се появяваше за парламентарен контрол в качеството си на Министър Председател.
Не може да се очаква, че досегашното развитие на ДПС ще се промени, ако етническите турци не намерят друг начин да представляват своите интереси в управлението на страната. Макар да е спорно до колко ДПС наистина ги защитава, то е единствената им алтернатива пред незаинтересоваността от останалата част от политическите организации. От друга страна тази тяхна незаинтересованост най-вероятно се дължи на факта, че ДПС вече е утвърдило своите позиции върху тази част от българските граждани и едва ли с лека ръка ще се откаже от такъв твърд електорат. Тъкмо поради тази причина, не може да се очаква, че ДПС ще се превърне скоро в истинска либерална партия, която не само да проповядва либерални идеи, но и да ги прилага на практика в своето вътрешно устройство. Това е така, защото, за да задържи този свой електорат ДПС се нуждае да бъде силна и централизирана и в никакъв случай не може да допусне образуването в себе си на каквито и да било фракции, които едва ли биха имали възможност да участват в управлението при едно евентуално разпадане на партията. Поради тази причина ролята на силния лидер, който концентрира властта в себе си е особено важна за ДПС. Колкото до ориентацията на партията в политическото пространство, то тя е уцелила мястото на което да стабилизира своите позиции – центърът. Нейният единствен шанс да участва в процеса на управление са били и си остават коалициите, т.к. твърдият и електорат не може да и осигури самостоятелен мандат на управление. Ако управляващите кръгове на ДПС си поставят самостоятелното управление за цел, то те ще се нуждаят и от гласовете на една голяма част от населението от българският и другите етноси, а за да ги привлекат. Тогава ДПС трябва да се превърне в наистина либерална партия каквато смее да твърди, че е. Това обаче, едва ли ще се случи, т.к. така има вероятност тя да изгуби и гласовете на своите избиратели от турския етнос, защото както е във всяка либерална партия, членовете ще имат правото да изменят своята политическа ориентация.